Get Adobe Flash player

Народното събрание прие на първо четене промени в Търговския закон целящи /видно от мотивите към ЗИД на ТЗ/ ограничаването на злоупотребите при вписвания по партидата на търговците в Търговски регистър. 

Изменението на ТЗ засяга най-вече съдружниците в дружества с ограничена отговорност /ООД/.

На първо място ЗИД на ТЗ предвижда към задължителната и към момента нотариална заверка на подписите на страните по договор за прехвърляне на търговско предприятие /по чл.15 от ТЗ/ и нотариална заверка на съдържанието, като двете заверки следва да бъдат удостоверени от нотариуса – едновременно. Промяната на чл.15 от ТЗ касае всички търговци – ЕТ, ЕООД, ООД, АД и др.

На второ място се променя процедурата при прехвърляне на дружествени дялове /прехвърляне на фирма/. С изменението на чл. 129 от ТЗ, както и при промените на чл. 15 от ТЗ, се въвежда задължително нотариално удостоверяване на съдържанието на договора за прехвърляне на дружествени дялове. Въвежда се и задължително изискване за нотариална заверка на подписите и съдържанието на самия протокол от Общото събрание на съдружниците, в който се вземат решения за прехвърляне на дружествени дялове, което от своя страна почти винаги е съпроводено с промяна на съдружниците.

Като се има предвид, че чл. 129 и чл. 137 от ТЗ са разпоредби, които се отнасят до дружествата с ограничена отговорност /ООД/, какво се случва с протоколите от решения на ЕСК при ЕООД и прилагат ли се аналогично новите правила и за решенията на едноличните собственици на капитала при ЕООД?

С оглед правилата на чл.147, ал.2 от ТЗ, считам че новите разпоредби на ТЗ ще се прилагат и за Решенията на ЕСК в ЕООД, все пак не е голяма трудност законодателят изрично да закрепи и изясни волята си в закона, а не да ни принуждава, както търговците, така и длъжностните лица към Търговски регистър да я тълкуваме.

На трето място всички протоколи на ОС на съдружниците /ООД/, с които се вземат решения за  - приемане и изключване на  съдружници; назначаване на управител; за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях –се заверяват нотариално. Удостоверяват се подписите и съдържанието на протоколите – едновременно.

Интересно е как ще възприемат нотариусите новата редакция на ТЗ и каква ще бъде практиката по въпроса? „нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно”. До настощият момент беше възможно, ако продавача и купувача на търговското предприятие или на дружествените дялове се намират в различни населени места, подписите на всеки от тях да бъдат заверени от различни нотариуси на различни дати. С новата редакция възниква въпроса: какво има предвид законодателя под „едновременно”? Удостоверяване на подписите и съдържанието да става в един и същи ден или и удостоверяването само на подписите също да става в един и същи ден и пред и един и същи нотариус?

Добрата новина е, че ЗИД на ТЗ предвижда и промени в Закона за нотариусите и нотариалната дейност, които забраняват начисляването на пропорционални такси при заверка на подписите и съдържанието при описаните случаи.

МОТИВИ КЪМ ЗИД НА ТЗ

За търговския оборот от основно значение са както постигането на бързина и опростеност на търговския обмен, така и осигуряването на правна сигурност на информацията за фактите и обстоятелствата относно управлението и статута на търговците. Балансът между тези два основни принципа подпомага създаването на благоприятна среда за започване и развиване на търговска дейност в България.

В Министерството на правосъдието са постъпили множество сигнали за т. нар. кражби на фирми, които водят или до промяна на собствениците на дружества, най-често ЕООД, или до смяна на управител на дружество, който след това извършва разпоредителни сделки с имуществата на дружеството - разпорежда се с недвижими имоти, банкови сметки и други имуществени права преди действителните собственици да узнаят за това. С предлаганото изменение се въвежда по-строга форма за валидност - едновременно удостоверяване на подписи и съдържание, подобно на пълномощните за разпореждане с недвижими имоти, при която форма на нотариално удостоверяване задължително остава екземпляр от документа при нотариуса. Това, от своя страна, би действало като превенция срещу съставяне на неистински документи, които стоят в основата на подобни измамни схеми, а от друга страна, тази форма ще улесни доказването при евентуален спор или ще улесни наказателното преследване, защото оригинал на оспорения документ ще се съхранява при нотариус.

Зачестилите неправомерни действия, свързани с представяне на неистински документи в производствата, развиващи се пред търговския регистър, налагат промени в Търговския закон.

Краткият анализ на конкретно обсъдените случаи установи, че пред търговския регистър са представяни:

• неистински (неверни и/или неавтентични) договори за прехвърляне на дружествен дял, сключвани на основание чл. 129 от Търговския закон (ТЗ);

• неистински съгласия и образци от подписите на законни представители на търговски дружества;

• неистински протоколи от заседания на общите събрания на търговски дружества; 

• неистински пълномощни за представителство при сключване на договори или на общи събрания на дружества.

Предложеният законопроект има за цел с минимални промени в законодателната правна рамка да се предотвратят случаите на злоупотреби чрез въвеждането на две последователни нотариални удостоверявания - на подписа и на съдържанието на документи, с които се прехвърля предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, на документи, с които се прехвърлят дружествени дялове и се вземат решения от общите събрания на съдружниците в ООД - решенията за приемане и изключване на съдружници, даване съгласие за прехвърляне на дружествен дял на нов член, избор на управител, решения за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях.

С предложените текстове за изменение и допълнение на Търговския закон се цели укрепване на вътрешния пазар, защита на интересите на обществеността от престъпна дейност, запазване на икономическия просперитет чрез осигуряване на ефикасна стопанска среда, подкрепа на финансовата стабилност чрез защитата на надеждността на стопанския оборот и сигурност за бизнеса.

Разкриването на съответните неправомерни действия дава основание за водене на съдебни дела по реда на чл. 29 от Закона за търговския регистър (ЗТР), по реда на чл. 74 от ТЗ или по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) от страна на засегнатия съдружник, но във всички случаи, ако се стигне до заличаване на съответното вписване в търговския регистър, това става след продължаващ години съдебен процес и последиците от него действат винаги занапред. През това време вече са реализирани вредоносните резултати, които са били целени с осъществената манипулация, и те почти винаги са невъзвратими.

В законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон се предлагат за изменение и допълнение взаимосвързани текстове от Закона за търговския регистър и от Закона за нотариусите и нотариалната дейност.

В чл. 21 от ЗТР се вменява задължението на длъжностните лица по регистрация в Агенцията по вписванията да правят проверка за наличие на документи с нотариално удостоверени подпис и съдържание в базата данни на Информационната система, предвидена в чл. 286 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Параграф 18 от предложения законопроект има за цел да регламентира отговорността на длъжностните лица по регистрацията, извършващи вписвания, заличавания и обявявания в търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията. В действащия към момента Закон за

търговския регистър липсва изрична разпоредба, регламентираща отговорността за вреди, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностните лица по регистрацията, както и реда за реализирането й. Тази отговорност следва да се уреди аналогично на отговорността, уредена за други административни структури, като чл. 17, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, чл. 19 от Закона за националната агенция за приходите и чл. 68 от Закона за физическото възпитание и спорта.

С влизането в сила на Закона за търговския регистър се извърши реформа в сферата на търговската регистрация, като регистърното производство премина от окръжните съдилища към администрацията в системата на изпълнителната власт - Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието. Беше създаден Единен централизиран електронен търговски регистър, съдържащ обстоятелствата, вписани по силата на закон, и актовете, обявени по силата на закон, за търговците и клоновете на чуждестранни търговци, като дейността по водене и съхраняване на търговския регистър се възложи на специализиран административен орган. В Закона за търговския регистър е уредено самостоятелно регистърно производство, което по своя характер е административно, едностранно и безспорно, в рамките на което, по искане на заинтересованото лице, се извършва вписване, заличаване или обявяване - при наличието на съответните законови предпоставки. Дейността на длъжностните лица по регистрацията във връзка с вписванията, обявяванията и заличаванията в търговския регистър е административна дейност по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за администрацията. Когато административен орган осъществява административна дейност, възложена му със закон, и причини вреди, отговорността му следва да се реализира по реда на чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, в какъвто смисъл е и текстът на § 18, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта.

По изрично настояване на бизнеса беше предложен и нов текст в чл. 90, ал. 2 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, с който не се допуска изчисляване на пропорционална такса при заверката на подпис и на съдържание в описаните случаи.

 



Избор на език

За връзка с нас

Анкета

При регистрация на фирма за Вас е решаващо/а:
  • Votes: (0%)
  • Votes: (0%)
  • Votes: (0%)
Total Votes:
First Vote:
Last Vote:

В момента има 64  гости и няма потребители и в сайта